МАРКИ – ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

КАКВО Е ТЪРГОВСКА МАРКА?

              Марката е знак, който е способен да персонифицира стоките и/ или услугите на едно лице от тези на конкурентите на пазара. Следователно, основната роля и цел на търговската марка е да индивидуализира продуктите, които се предлагат  под някаква форма на потребителите.

              Една от основните функции на търговската марка, е и да може да идентифицира произхода на определена стока  и/ или услуга.  Марката може да се превърне в гарант за качеството на  продуктите на производителя и по този начин да насочва потребителите в техния избор. Търговската марка може и трябва да се използва и за рекламни цели. Тя се превръща в нематериален актив на фирмата и може да бъдат прехвърляна или да стане обект на лицензия.

              Основните функции на марките определят техните качества, като на практика и обратното е в сила. От това обстоятелство следва  важното заключение, че всеки знак, който е способен да отличи на пазара стоките и/ или услугите на едно лице от тези на другите търговски дружества, то той е възможно да се използва, като търговска марка. Като например търговската марка може да бъдат: словосъчетания, лични имена, абревиатури, цифри, графични изображения (стилизирани картини), обемни форми, цветови съчетания, етикети и всякакви комбинации от тях.

Рекламните заглавия и послания,  също  могат да представляват търговски марки. В някои страни е допустима и регистрация, като търговски марки на единични цветове. Най-новите и модерни видове марки представляват: триизмерни знаци (формата на продукта или опаковката), подвижни изображения, холограми, звуци, миризми, жестове, осезателни марки (усещане при допир) и флуидни.

                 Останалите обекти на Индустриалната собственост са: патенти за изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, които са уредени от местното и европейско законодателство.

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ РЕГИСТРАЦИЯ НА ТЪРГОВСКА МАРКА:

                  Съществуват два вида изисквания:

                  Първият вид,  е изискването търговската марка  да отличава стоките и/ или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия на пазара.  Това е основна функция на марката – да има отличителен характер.

                   Вторият вид,  е изискването търговска марка да  няма подвеждащ характер  (което да води до евентуално увреждащи последици), както и да не нарушава обществения ред и добрите нрави.

                  Изискване за отличителен характер на търговската марка

                  За да притежава един знак качества на търговската марка, той трябва да притежава отличителен характер.  Изображение, което няма отличителност, не може да осъществи основното функция на марката – да спомогне потребителите да идентифицират стоките и да осъществят реално своя избор, поради което такъв знак няма отличителен характер и регистрацията му ще бъде отказана.                                                                                                                                                                                         

                 Например, думата „мармалад“ не може да бъде регистрирана за стоките „консервирани и преработени плодове“,  тъй като е с описателен характер за стоките в клас 29,  но от друга страна е силно отличителна по отношение на  услугите посочени в клас 43 (нац. рег.№ 55746).   Следователно, родовите наименования, описателни термини и други знаци, които не притежават отличителност, не са регистрабилни, като търговски марки.

                 Наименования, които биха могли да заблудят потребителите относно произхода, естеството, качеството, количеството или други характеристики на стоките означени с тях, както и географския им произход,  не отговарят на изискванията за регистрация, като търговски марки.

Съществува и по-особена категория знаци, които също е изключена възможността им за регистрация, като търговски марки, поради  охрана на обществения интерес и са оставени за всеобщо ползване от всички лица.  Такива например са тези,  показващи  географския произход, държавни знамена, гербове, съкращения на публични институции или официални организации  и др.

ОСИГУРЯВА ЛИ ПРАВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ТЪРГОВСКА МАРКА ?

                 Защитата на марка обезателно се извършва за посочени конкретни стоки и/ или услуги съгласно действащата международна класификация на  стоките и услугите (МКСУ). Резонно е да отбележим, че е необходимо те да съответстват на стоките и/ или услугите, които са пуснати на пазара от заявителя на търговската марка.  Ницската класификация на стоките е услугите периодично се осъвременява посредством актуални редакции и действа във всички стани членки на СТО.

              Правата, които възникват за притежателите на регистрирана търговска марка, са ясно дефинирани и стриктно регламентирани от закона, а те са: правото на собственика да използва търговската марка по отношение на стоките и/ или услугите,  за които е защитена  и  правото да забрани на трети лица да я използват на територията на страната без негово съгласие.

Използване на марката

              Гарантираната възможност за използване на марката означава, че притежателят на вече регистрираният знак има право да го поставя върху опаковките или етикетите на стоките, както и да го използва по съответния подходящ  начин за означаване на услугите, за които е регистрирана търговската марка. Това на практика включва: предлагане на стоките за продажба, пускането им на пазара или складирането им за такива цели,  внос или износ на стоки с тази търговска марка, както и предлагането и предоставянето на услуги, под този знак; и не на последно място, използването на марката в търговски документи и за реклами.

             Забранителният  аспект на изключително право, който произтича от регистрацията на търговската марка, е възможността на притежателите на такива марки да забраняват на всички останали лица да предлагат на пазара идентични или с висока степен на сходство стоки и/ или услуги на регистрираните, означени с идентична или сходна марка, като по този начин се цели  предпазване от заблуда на потребителите или увреждане имиджа на вече действаща търговска марка.

              Следователно, чрез регистрацията търговска марка, нейният собственик може да забрани на трети лица да:  поставят идентична или с висока степен на сходство на неговата марка върху стоки или техните опаковки; да складират или продават стоки, означени с конкретната търговска марка, както и да предоставят идентични услуги под това наименование; да осъществяват импорт или експорт на стоки брандирани с тази марка  и/ или да я използван  в търговски книжа, уебсайтове и  реклама.

Защитата на търговската марка

  Още повече, изхождайки от необходимостта потребителите да бъдат защитени срещу евентуално заблуждаване, то защитата на търговската марка се приема, че се простира и върху използването на идентични и/или сходни търговски марки за сходни  стоки или услуги, при положение, че това използване може да обърка потребителите относно вида, качеството, състава или произхода на означените с тях стоки и/ или услуги.

Ограниченията на изключителните права върху регистрираната търговска марка:

• Произтичащи от териториалния принцип – отнасят се до територията на държавите, в които е регистрирана търговската марка;
• Произтичащи от обема на защита, който е определен от списъка на посочените стоки и/ или услуги, за които е направена регистрацията на търговската марка;
• Хипотезите, в които потребителите вероятно ще бъдат въведени в заблуждение от търговска марка, която е регистрирана в нарушение на абсолютните основания за отказ.

ИМА ЛИ  РАЗЛИКА  МЕЖДУ  ФИРМЕНО НАИМЕНОВНИЕ  И ТЪРГОВСКАТА МАРКА ?

             Съществува погрешно схващане, че регистрирането на фирма с определено наименование в търговския регистър,  автоматично го защитава също и, като търговска марка. Това естествено не  отговаря на истината.  От главно значение за потребителите да са на ясно за разликите между фирмено наименование  (име на дружество) и търговска марка.

             Фирменото (търговско)  наименование е по същество името на фирма вписано в регистъра съгласно ТЗ и чиято дейност е регулирана от съответните нормативни актове, договори,  данъчни и други административни служби, и служи за персонифициране на търговския субект.

             Търговската марка, е знак регламентиран в ЗМГО, който служи за идентифициране на произхода на стоките и/ или услугите на едно търговско дружество, като в същото време ги отличава от тези на останалите лица на пазара. 

Търговските (фирмените) наименования, могат да се използват, като търговски марки, както и обратно, но това не ги прави взаимозаменяеми.

КАКЪВ Е ТЕРИТОРИАЛНИЯТ ОБХВАТ НА  ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРАВА ВЪРХУ ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ ?

                Като основен аспект свързан с регистрацията на търговската марка, това са териториалните  права, които се получават от защитата на дадения знак.  Тези права действат само в държавите или регионите, за които е направена регистрацията на търговската марка. Иначе казано, ако регистрацията на съответния знак, като запазена марка, не е осъществена в дадена страна,  то той няма да се ползва от защита на нейната територия.  Което обстоятелство  ще позволи на всяко трето заинтересовано лице да го използва.

СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ТЪРГОВСКА МАРКА

                 Другият основен аспект свързан с регистрацията на търговската марка е срока на защита. За всички страни членки на ЕС, включително и България, този срок е фиксиран на 10 години,  който срок започва да тече считано от приоритетната дата на подаване на заявката във ведомството. Регистрацията на марката може да бъде подържавана n-пъти на брой за последващи периоди от по 10 години, което процесуално действие, е необходимо да се извършва своевременно, като се заплащат и съответните поддържащи такси.

ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ ПОЛУЧАВА  ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКА МАРКА ?

               Различни фактори обуславят подхода при регистриране на търговската марка.  Те могат да зависят от: потенциалните и желани пазари, бизнес стратегията на дружеството,  финансовите възможности и др. В следствие, на което защитата може да бъде придобита по някои трите основни начина:

• По национален ред – чрез подаване на заявка за регистрация на търговска марка  в съответното национално Патентно ведомство,  която е за територията на конкретната държава.

Такава процедура може да се повтори в колкото, и в които държави е необходимо, пред местните националните ведомства, които представляват интерес. Трябва да се отбележи, че всяка една такава процедура е свързана със съответните такси и срокове за провеждането й, които във всяка държава са различни.  Тези заявки за марки (ТМ) задължително трябва да бъдат на съответния работен език и да бъдат за  посочени стоки и/ или услуги от действащата към момента редакция на международната класификация (МКСУ).  Ако броят на държавите е голям, този подход може да се окаже прекалено муден и скъп.

 Патентно ведомство на Р. България е единствения орган у нас, пред който могат да се подават заявки за регистрация на търговски марки.  

• По международен ред  – Мадридската спогодба (и протокола към нея), в които Република България членува, осигурявят възможност за защита на търговските марки посредством една обща заявка за международна регистрация на изображението в много на брой страни по света, които са членове на Мадридската система за международна регистрация на марки (IR). Тази специфична процедура се води пред Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

• По реда на европейската регистрация  – всички държави членки на ЕС, включително и Р. България, са част от регионалната система за регистрация на търговски марки (EUTM), които действат за цялата територия на ЕС.  Такава заявка може да се подаде в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), посредством, която заявителят може да придобие надеждна защита за всички страни членки на Европейския съюз (ЕС). За целта е необходимо да се подаде във ведомството едно единствено заявление за регистрация на марка на Европейския съюз (EUTM), което се разглежда в 6 мес. срок.