БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКА МАРКА

ЗАПАЗВАНЕ НА ТЪРГОВСКА МАРКА В  БЪЛГАРИЯ

Съгласно ЗМГО, правото върху търговска марка се придобива чрез регистрацията й от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство на Р. България.

           КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКА МАРКА?

           Българското законодателство  определя, че марка може да  бъде всеки знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично в Държавния регистър на марките.

Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки,  фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цвят или комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци, както и модерните напоследък марки, като: позиционна марка, десен на стока, марка съдържаща движение, мултимедийна марка, холограмна марка.

            Знаците, неизпълняващи функциите на търговската марка и не отговарящи на горното определение, са изключени от регистрация. Знаците, които нямат отличителен характер са нерегистрабилни. Това се тези с описателен характер; противоречащите на обществения ред и добрите нрави; въвеждащите в заблуждение относно вида, естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите; които се състоят от или включват наименованието или изображението на културни или исторически паметници, национални флагове, гербове на дадена страна или официална организация. В практиката тези критерии са известни, като „абсолютни основания за отказ на регистрация на търговска марка“.

              В допълнение към горното, национална  марка не се регистрира, ако се явява идентична или с висока степен на сходство с по-ранна заявена или регистрирана местна марка или  такава с действие за територията на България – марка на Европейския съюз (ЕС) или международна марка, включваща България. Тези марки се явяват с по-ранна дата на подаване (или с по-ранен приоритет) от въпросната търговска марка, като тези марки са регистрирани или заявени за идентични и/ или сходни стоки и/ или услуги.

Същата хипотеза е налице, когато по-ранните марки са предназначена за стоки и/ или услуги, които не са свързани със заявената по-късна българска марка, но тези по-ранни  марка са вече обявени за общоизвестни на територията на Р. България. В практиката тези критерии са известни, като  „относителни основания за отказ на марка“ и не се преценят служебно от Българското патентно ведомство. Притежателите на права върху по-ранни търговски марки изцяло носят отговорността за преследване и/ или опозиция срещу подобни сходни и/или идентични  по-късно заявени или регистрирани марки.

Регистрация на национална търговска марка

            Регистрацията на национална търговска марка задължително се извършва по отношение на конкретно посочени стоки и/ или услуги в някои от класовете, регламентирани от Ницската класификация, които е необходимо да отговарят на тези стоки и/ или услуги, разпространявани на пазара от собственика на марката. Обхвата на  правна закрила на българска търговска марка, се определя от точно дефинираният списък на стоките и/ или услугите и  качественото изображение на знака.

ПРАВА ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ РЕГИСТРИРАНА БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКА МАРКА :

         Правото на регистрация върху определена българска търговска марка принадлежи на лицето (физическо или юридическо), първо подало заявка за регистрация в Патентно ведомство на Р. България.

              Регистрирацията на българска търговска марка предоставя изключителни права на притежателят й –  да я използва на цялата територия на страната, да се разпорежда с нея (прехвърляне и отдаване на лицензия), както и да забрани на трети  лица, без негово разрешение, да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или с висока степен на сходство на регистрираната марка. Което на практика включва забрана за: поставяне на знака върху стоките и върху техни опаковки; предлагане за продажба на стоки с този знак, складирането им за тези цели, както също и предлагането или предоставянето на услуги със знак идентичен или много сходен; износ или внос на стоките с този знак, както и не на последно място, използването му в търговски книжа и  реклами.

КОИ ЛИЦА МОГАТ ДА ПОДАВАТ ЗАЯВКА ЗА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЪРГОВСКА МАРКА ?

              Заявка за национална марка може да бъде подадена от всяко  дееспособно лице – физическо или юридическо – с местопребиваване в страната или чужбина – от държави членки на Парижката Конвенция (ПК) или Световната Търговска Организация (СTO).     

              Заявителите, нямащи постоянен адрес или седалище в Р. България, са задължени да извършват действия пред Българското Патентното Ведомство чрез упълномощен правоспособен представител по индустриална собственост, обикновено наричан патентен адвокат. Препоръчва се и на българските заявители да използват услугите на квалифициран патентен адвокат за процедурите пред Патентното ведомство, но такъв който ще ги извърши по най-професионалния и ефективен начин.

СРОК НА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКА МАРКА И ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА РЕГИСТРАЦИЯТА

               Регистрацията на българска търговска марка е 10 години от датата на подаване на заявката, т. нар. Приоритетна дата. Регистрацията може да бъде подновявана неограничен брой пъти за следващи периоди от по 10 години.  Такова  подновяване трябва да се извършва своевременно, като периодично се заплащат и съответните държавни такси.

                Важно е да се отбележи, че всяка една регистрация на обект на Индустриалната собственост има териториален и времеви характер. В тази връзка  трябва да се има предвид, че регистрираната българска търговска марка е валидна само за територията на Р. България. Освен това, тя би могла да бъде и допълнително защитена и чрез други алтернативни начини в Европейския съюз или в световен мащаб.  Тези процедури се осъществяват пред съответните ведомства – на ЕС  EUIPO в Аликанте и на СОИС в Женева.

КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

              Процедурите по експертиза на заявените марки пред Патентното ведомство, не включват проверка за наличието на по-ранни, евентуално противопоставими права (след законодателните промени от 2011 г. вече не се извършва експертиза на „относителните основания за отказ“). Това задължение и отговорност вече е прехвърлено изцяло на всички притежатели на по-ранни права върху обекти на индустриалната собственост и в частност на търговски марки.  Възможността за предварително възражение срещу регистрацията на заявена търговска марка се нарича „опозиция“, която може да се подаде в 3 месечен срок от датата на публикуване на заявката за марка. Това обстоятелство  води до заключението, че за да се предотвратят регистрации на по-късни конфликтни марки, които може да са подадени от трети лица или от конкуренти в бранша, то притежателите на по-ранни български търговски марки е необходимо периодично да извършват наблюдение (мониторинг) на своите марки,  като по този начин ще получават актуална информация дали да оспорват евентуално такива по-късно заявени марки чрез подаване на опозиции срещу тях, в посочения вече 3 месечен срок.

               Предоставяната от регистрацията защита на българска търговска марка е еднаква, с тази която е получена и чрез регистрирана марка на Европейския съюз (ЕUTM).  Същото се отнася и когато търговска марка е регистрирана на територията на Р. България, като международна марка по реда на Мадридската спогодба. Процедурата по регистрация на търговска марка пред българското патентно ведомство, има редица предимства  спрямо тези пред Европейското ведомство EUIPO в Аликанте и Международното бюро на WIPO в Женева.