ПАТЕНТОВАНЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ
За да е патентноспособно, изобретението е необходимо: да бъде ново; да притежава изобретателска стъпка, т.е. да не произтича очевидно от съществуващото ниво на техниката за специалистите в областта, и не на последно място да има промишлена приложимост – да може да бъде многократно възпроизведено или използвано в съответния отрасъл на индустрията или селското стопанство.
Важно е да се отбележи, че не всяко изобретение може да бъде патентовано. Дори да притежава и световна новост, изобретението е необходимо да представлява съвсем ново техническо решение на конкретен технически проблем. Съгласно основните теоретични принципи, залегнали в нормативната уредба, не може да се издаде патент за изобретения за:
- Научни открития, теоритични постановки или математически методи;
- Постижения в областта на музикалното и художествено творчество;
- Методи, правила или планове в интелектуалната сфера, деловата дейност, както и компютърния софтуер;
- представяне на информация.
ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВКА ЗА БЪЛГАРСКИ ПАТЕНТ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ
Българските физически или юридически лица, както и чуждестранните физически или юридически лица (произхождащи от страни членки по международни договори, в които Р. България е страна – Парижката Конвенция (ПК) и Световната Търговска Организация (СОИС)) могат да подават заявки за български патенти. Заявителите, нямащи местоседалище или постоянен адрес в нашата страна, са длъжни да извършват действията пред българското Патентното ведомство (ПВ) само чрез упълномощен местен представител по Индустриална собственост (ИС) или чрез правоспособен патентен адвокат. Българските заявители не е задължено да се представят от патентен представител в производството през Патентното ведомство (ПВ). Но се препоръчва да използват помощта на квалифициран и опитен български представител по Индустриална собственост (ИС). Той може да изготви компетентно описанието на заявката за патента, както и да води професионално процедурата по българската патентна заявка до постигане на ефективен резултат.
ПРАВА, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ПАТЕНТОПРИТЕЖАТЕЛЯ ОТ ИЗДАДЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПАТЕНТ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ
Издаденият български патент за изобретение осигурява монополни (изключителни) права на притежателя, те включват: правото на разпореждане с предмета на патента (изобретението), както и да забрани на трети лица (без негово разрешение) да използват патентованото изобретение (процес, метод, продукт, технология). Патентните претенции в издадения патент определят обхвата на правна закрила. Те може да са били и променяни по време на процедурата в Патентното ведомство по издаване на патент.
ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ И СРОК НА ЗАКРИЛА НА ПАТЕНТИТЕ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ
Издадените български патенти за изобретения са със строго определен териториален и времеви обхват. Тяхното действие е само за територията на Република България. Срокът им на защита е 20 години, който започва да тече от приоритетната дата на подаване на заявката в българското Патентно ведомство. Необходимо условие е годишните такси за поддържане на патента да бъдат редовно и навреме плащани за всяка текуща година. Относно лекарствените средства срока на закрила има възможност да бъде удължен с още максимум 5,5 г., а за продукти за растителна защита срока на защита може да се удължи и 5 г. Тези допълнителни срокове се осигуряват, след подаване на съответното искане за издаване на сертификат за допълнителна закрила (SPC).
КАКВИ АЛТЕРНАТИВНИ НАЧИНИ СЪЩЕСТВУВАТ ЗА ЗАЩИТА НА ИЗОБРЕТЕНИЯТА
За някои видове изобретения, нямащи достатъчен икономически потенциал или такива, които не са толкова иновативни и сложни, ЗПРПМ предоставя удобно допълнителна възможност на притежателите им, търсещи защита на своите изобретения на територията на Република България. Успоредно със заявлението за издаване на национален патент, изобретателят може, ако желае, да подаде в Патентното ведомство заявка за регистрация в страната и на полезен модел за същото изобретение, като има възможност да се позовава на приоритетната дата на подаване на патентната заявка. Освен това, българския закон за патентите също дава и допълнителната възможност при необходимост, българската заявка за патент да бъде трансформирана (преобразувана) в национална заявка за полезен модел, при спазването на задължителните нормативни условия.
Закрилата на изобретенията на територията на Република България може да бъде осъществена също посредством други алтернативни начини – например при подаване и на заявка за Европейски патент за изобретение в Европейското Патентно Ведомство (ЕВП). В този случай, след издаването на Европейския патент е необходимо да се направи валидизацията му в Република България. Съществува и друг път за придобиването на изключителни патентни права на територията на Република България – това е осъществимо чрез инициирането на международна (РСТ) заявка, която в последствие може да влезе в национална фаза в Република България. Защитата, предоставяща се от вече издадения национален патент за територията на Република България е еднаква с тази, получена чрез издаването и на европейски патент за същото изобретение.
Същото e налице и, когато български патент за изобретение е издаден след влизането на международна РСТ заявка в националната фаза в нашата страна. С директното подаване в Патентното ведомство на национална заявка за български патент, има известни предимства – значително се редуцират разходите и формалностите и се улеснява процедурата в сравнение с производствата при европейската (в ЕПВ) или международната процедура (пред СОИС). В тези случай, кореспонденцията с Патентото ведомство се води само на български език.