ПАТЕНТИ – ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Патентът се определя като изключителното право върху изобретение, което е предоставено и се администрира от компетентния държавен органи в конкретната страна. Според закона, патентноспособно (регистрабилно) е изобретение, което изпълнява и трите основни критерия: да е ново, да притежава изобретателска стъпка и да е промишлено приложимо. Под изобретение в общ аспект, може да се определи всяко ново изобретателско решение на конкретен проблем в областта на техниката. При необходимост и желание от страна на заявителя, изобретенията могат също да получат защита и чрез регистрацията им като полезен модел.

Освен защитата на техническите качества като патент, могат да се използват и останалите обекти на ИС, като защита на правата на притежателя на изобретението. Те са по отношение на търговското наименование като марка (съгласно ЗМГО) и външното формоизграждане и визията на продукта, чрез регистрацията му като промишлен дизайн (съгласно ЗПД).

Обща информация

Полученият патент за изобретение е силен и надежден инструмент за бизнеса, посредством, който заявителите получат монополни права върху качествено нова технология или пазарен продукт, посредством които могат да прибавят допълнителен пазарен дял или да реализират допълнителни доходи чрез инструмента на лицензиране.

Определяне дали изобретението притежава новост

Изобретението може да притежава новост, ако се установи, че то не е част от предшестващото състояние на техниката. В общия случай, предшестващото състояние на техниката е свързано с всички приложими или съотносими технически знания и/ или опит, които са достъпни за широк кръг от специалисти, навсякъде по света, преди приоритетната датата на подаване на конкретната заявка за патент.

Състоянието на техниката включва: всякакъв вид техническа или непатентна литература, както и издадените вече патенти за изобретения (действащи или угаснали) и заявки за патенти, които са свързани с използването на изобретението. Световната компютърна мрежа също може да представлява до известна степен източник на информация за съществуващото състояние на техниката.

Определяне дали изобретението притежава изобретателска стъпка

Може да се приеме, че изобретението притежава изобретателска стъпка, ако не е било очевидно за специалист в областта на техниката, че произтича от предшестващото състояние на техниката. Изискванията за изобретателска стъпка гарантират, че евентуалното издаване на патент ще е по отношение само на действително творческо решение на конкретен технически проблем, а не за доработки на вече съществуващо състояние на техниката, които човек със средни умения в областта  на техниката би могъл лесно да осъществи.

Определяне дали изобретението притежава промишлена приложимост

Патентоспособността на конкретно изобретение се основава и на неговата промишлена приложимост. Презумцията е, че всяко едно патентовано изобретение трябва да бъде полезно, както и да осигурява ефект от бъдещата му приложимост при разрешаването на технически проблем. Термина „промишлена приложимост“ би трябвало да се възприема в най-общ аспект като някакво качество или признак и е различен от интелектуалната дейност. Той включва широк кръг от технически дейности свързани със стопанско-икономическия живот.

РЕГИСТРИРАНИЯТ ПАТЕНТ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВА

Регистрираният патент за изобретение осигурява на притежателя изключителни права, които включват правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Правoто да не допуска използването на изобретението без негово разрешение от трети лица в производствената и търговска дейност (включително производството, продажбата, внос или износ) за период от време, който може да достигне до 20 г., започващ от приоритетната дата на входиране на заявката за патентоване.

 Възможно е обаче, в редки случай патенти, които вече са притежание на други лица да обхващат или допълват отчасти вашето изобретение.  В тези случаи се препоръчва  сключването на  лицензионен договор, за да можете да ползвате  и по-ранно патентованото изобретение на другия притежател, за да използвате вашето с комерсиална цел, както и обратната хипотеза е възможна. Единствено патентните претенции в издадения патент за изобретение определят правният му обхват на защита.

СРОК  НА  ДЕЙСТВИЕ НА ПАТЕНТА

В световен план е приет за стандартен срок на закрила на патентите за изобретения от порядъка на 20 години. Този срок започва да тече от приоритетната дата на подаване на заявката в Патентното ведомство. Важно е да отбележим, че трябва да се спазват условията за навременно плащане на дължимите такси за поддържане (подновяване) на патента.  Неспазването на това условие редовно, води до преждевременно угасване действието на патента за съответната територия, за която е регистриран. В определени държави защитата на патентованото изобретение има възможност да бъде удължена и след посочения 20 г. срок. При наличието на специални обстоятелства може да бъде издаден Сертификат за допълнителна закрила (SPC). Той например е приложим относно патентите за фармацевтични продукти, поради забавената им комерсиална реализация, свързана с необходимостта от допълнително технологично време за получаване на одобрение за пускане на пазара от държавните и компетентни органи.  Срокът на действие на Сертификата за допълнителна закрила (SPC) е ограничен и е до 5 год.

Териториален обхват на действието на изключителните права придобити чрез патентоване

Регистрираните патенти за изобретения имат освен времеви, така и териториален характер на  права, които пораждат. На практика, това означава, че патентованото изобретение има защита само в държавите (и/или регионите), в които е получило регистрация (защита). Следователно, ако не е патентовано на територията на определена страна, изобретението няма да се ползва със защита на територията на тази държава. Такова обстоятелство ще даде възможност на всяко заинтересовано лице да използва (произвежда, предлага на пазара, осъществява внос или износ) на това изобретение в дадената държава.

ПОЛУЧАВАНЕ НА  ЗАЩИТА ЧРЕЗ ПАТЕНТОВАНЕ В ЧУЖБИНА

Съществуват три способа за защитата на правата върху едно изобретение в чужбина.

– По национален ред – чрез подаване на отделни заявки за патентоване на  изобретението във всяко националното патентно ведомство на държавите, в които се търси закрила.  Този подход е възможно да донесе  определени усложнения от процесуален характер, като например ангажиране във всяка отделна държава на различен патентен представител; подадените заявки задължително са на официалния (работен) език на местното патентно ведомство; плащане във всяка отделна държава на необходимите заявителски такси; изпълняване на някои специфични изисквания съгласно националното законодателство. За територията на Република България, изобретателите трябва да подадат заявката за патент в българското Патентно ведомство.  Изборът на този способ за защита на патентните права в чужбина, може да се окаже прекалено бавен и скъп при положение, че броят на страните в които се търси защита е голям.

– По регионален ред – в случаите, когато няколко държави членуват в някоя от регионалните патентни системи. Такива са например страните, които са членки на Европейската патентна конвенция (ЕПК).  В тези случаи е възможно да се подаде заявление за издаване на патент, който да действа на територията на някои или на всички от тях. Такава защита е осъществима чрез депозиране само на една единствена заявка за патент в регионално патентно ведомство – например подаване на Европейска патентна заявка в Европейското патентно ведомство (ЕПВ).

– По международен ред – Договора за патентно коопериране (РСТ) дава широки възможности за защита на патент за изобретение, в която и да е държава членка, с подаването само на едно международно искане за РСТ заявка.  За имащите право да подават такива международни (PCT) заявки за патент, изискването е да бъдат граждани (или постоянно пребиваващи)  в някоя от договарящите държави,  или да имат реална (ефективна) стопанска дейност в такава държава. Такива международни (PCT) заявки могат да бъдат подавани, чрез: националните патентни ведомства;  регионалните патентни ведомства.  Тези служби се наричат  получаващи ведомства. Подаването може да се направи и директно в Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) в Женева, което също е получаващо ведомство.